2 dic 2022, 15:26

Колко ли...

1.1K 0 0

Колко пъти прощавах... 
Колко ли шансове давах... 
И всеки път забравях...
Но ти не!

Колко ли пъти те молих, 
колко пъти мълчах... 
И всеки път забравях... 
Но ти не! 

Не забрави да ме раняваш, 
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш, 
но забрави, виновен си ти...

А сега аз ще забравя, 
че е било между нас... 
И няма да те виня, 
просто все ще мълча... 

Когато звъниш, 
няма да чувам... 
Когато ме търсиш, 
няма да виждам... 

Когато те боли, 
няма да знам... 
Когато се върнеш, 
няма да съм там...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Данова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...