2.12.2022 г., 15:26

Колко ли...

1.1K 0 0

Колко пъти прощавах... 
Колко ли шансове давах... 
И всеки път забравях...
Но ти не!

Колко ли пъти те молих, 
колко пъти мълчах... 
И всеки път забравях... 
Но ти не! 

Не забрави да ме раняваш, 
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш, 
но забрави, виновен си ти...

А сега аз ще забравя, 
че е било между нас... 
И няма да те виня, 
просто все ще мълча... 

Когато звъниш, 
няма да чувам... 
Когато ме търсиш, 
няма да виждам... 

Когато те боли, 
няма да знам... 
Когато се върнеш, 
няма да съм там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...