Колко ли...

Poetry » Love

1.1K 0 0

Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!

Колко ли пъти те молих,
колко пъти мълчах...
И всеки път забравях...
Но ти не!

Не забрави да ме раняваш,
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш,
но забрави, виновен си ти...

А сега аз ще забравя,
че е било между нас...
И няма да те виня,
просто все ще мълча...

Когато звъниш,
няма да чувам...
Когато ме търсиш,
няма да виждам...

Когато те боли,
няма да знам...
Когато се върнеш,
няма да съм там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0