Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих,
колко пъти мълчах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Не забрави да ме раняваш,
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш,
но забрави, виновен си ти...
А сега аз ще забравя,
че е било между нас...
И няма да те виня,
просто все ще мълча...
Когато звъниш,
няма да чувам...
Когато ме търсиш,
няма да виждам...
Когато те боли,
няма да знам...
Когато се върнеш,
няма да съм там...
© Людмила Данова All rights reserved.