Колко ли...

Poetry » Love

1.1K 0 0

Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!

Колко ли пъти те молих,
колко пъти мълчах...
И всеки път забравях...
Но ти не!

Не забрави да ме раняваш,
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш,
но забрави, виновен си ти...

А сега аз ще забравя,
че е било между нас...
И няма да те виня,
просто все ще мълча...

Когато звъниш,
няма да чувам...
Когато ме търсиш,
няма да виждам...

Когато те боли,
няма да знам...
Когато се върнеш,
няма да съм там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0