2 дек. 2022 г., 15:26

Колко ли...

1.1K 0 0

Колко пъти прощавах... 
Колко ли шансове давах... 
И всеки път забравях...
Но ти не!

Колко ли пъти те молих, 
колко пъти мълчах... 
И всеки път забравях... 
Но ти не! 

Не забрави да ме раняваш, 
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш, 
но забрави, виновен си ти...

А сега аз ще забравя, 
че е било между нас... 
И няма да те виня, 
просто все ще мълча... 

Когато звъниш, 
няма да чувам... 
Когато ме търсиш, 
няма да виждам... 

Когато те боли, 
няма да знам... 
Когато се върнеш, 
няма да съм там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...