2 дек. 2022 г., 15:26

Колко ли...

1.1K 0 0

Колко пъти прощавах... 
Колко ли шансове давах... 
И всеки път забравях...
Но ти не!

Колко ли пъти те молих, 
колко пъти мълчах... 
И всеки път забравях... 
Но ти не! 

Не забрави да ме раняваш, 
но забрави, че ти прощавах.
Не забрави да ме виниш, 
но забрави, виновен си ти...

А сега аз ще забравя, 
че е било между нас... 
И няма да те виня, 
просто все ще мълча... 

Когато звъниш, 
няма да чувам... 
Когато ме търсиш, 
няма да виждам... 

Когато те боли, 
няма да знам... 
Когато се върнеш, 
няма да съм там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...