Колко ли душите им ще струват?
Валят снежинки от небето,
красота редят на зимната трева.
Споделят спомени със сърцето,
как видели земна красота.
Ненагледна била и голяма,
както в приказка незабравима.
Казват, че лекувала всяка рана
и все красиво била засмяна.
Какво не биха дали,
отново да я видят,
но тревата мило ги гали
и нежността и те обират.
Раздвоени си лежат
и кротко си мируват.
На бялата постеля спят.
Колко ли душите им ще струват?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
