Валят снежинки от небето,
красота редят на зимната трева.
Споделят спомени със сърцето,
как видели земна красота.
Ненагледна била и голяма,
както в приказка незабравима.
Казват, че лекувала всяка рана
и все красиво била засмяна.
Какво не биха дали,
отново да я видят,
но тревата мило ги гали
и нежността и те обират.
Раздвоени си лежат
и кротко си мируват.
На бялата постеля спят.
Колко ли душите им ще струват?
© Пламена Добрева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
