Колко ли душите им ще струват?
Валят снежинки от небето,
красота редят на зимната трева.
Споделят спомени със сърцето,
как видели земна красота.
Ненагледна била и голяма,
както в приказка незабравима.
Казват, че лекувала всяка рана
и все красиво била засмяна.
Какво не биха дали,
отново да я видят,
но тревата мило ги гали
и нежността и те обират.
Раздвоени си лежат
и кротко си мируват.
На бялата постеля спят.
Колко ли душите им ще струват?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
