26 may 2010, 13:58

Колко му е...

  Poesía » Otra
1K 0 9

Някога и аз ще преведа

себе си на всичките езици.

Може и в любов да обясня

необичаното в мен момиче.

 

Имало е време да боли,

повече, отколкото понасям.

Колко му е, докато вали,

да удавиш старите си рани.

 

После някой утринен площад

да разкаже мокрите ти стъпки.

Колко му е малкият ти свят

да се побере в случайна клюка.

 

Сетне  да пораснеш в тишина,

по-дълбока даже от гнева ти.

Да се видиш в друга светлина,

да посрещнеш себе си в дома си.

 

Да проспиш среднощния порой

в люлката на своето мълчание.

Колко му е да говориш с Бог,

без да търсиш оправдание.

 

Колко му е  да съм любовта,

преосмислила един живот.

Някога и аз ще преведа

дългите си  разговори с Бог.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....