26.05.2010 г., 13:58 ч.

Колко му е... 

  Поезия » Друга
865 0 9

Някога и аз ще преведа

себе си на всичките езици.

Може и в любов да обясня

необичаното в мен момиче.

 

Имало е време да боли,

повече, отколкото понасям.

Колко му е, докато вали,

да удавиш старите си рани.

 

После някой утринен площад

да разкаже мокрите ти стъпки.

Колко му е малкият ти свят

да се побере в случайна клюка.

 

Сетне  да пораснеш в тишина,

по-дълбока даже от гнева ти.

Да се видиш в друга светлина,

да посрещнеш себе си в дома си.

 

Да проспиш среднощния порой

в люлката на своето мълчание.

Колко му е да говориш с Бог,

без да търсиш оправдание.

 

Колко му е  да съм любовта,

преосмислила един живот.

Някога и аз ще преведа

дългите си  разговори с Бог.

 

 

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??