Колко му е...
Някога и аз ще преведа
себе си на всичките езици.
Може и в любов да обясня
необичаното в мен момиче.
Имало е време да боли,
повече, отколкото понасям.
Колко му е, докато вали,
да удавиш старите си рани.
После някой утринен площад
да разкаже мокрите ти стъпки.
Колко му е малкият ти свят
да се побере в случайна клюка.
Сетне да пораснеш в тишина,
по-дълбока даже от гнева ти.
Да се видиш в друга светлина,
да посрещнеш себе си в дома си.
Да проспиш среднощния порой
в люлката на своето мълчание.
Колко му е да говориш с Бог,
без да търсиш оправдание.
Колко му е да съм любовта,
преосмислила един живот.
Някога и аз ще преведа
дългите си разговори с Бог.
© Бистра Малинова All rights reserved.
