26 мая 2010 г., 13:58

Колко му е...

1K 0 9

Някога и аз ще преведа

себе си на всичките езици.

Може и в любов да обясня

необичаното в мен момиче.

 

Имало е време да боли,

повече, отколкото понасям.

Колко му е, докато вали,

да удавиш старите си рани.

 

После някой утринен площад

да разкаже мокрите ти стъпки.

Колко му е малкият ти свят

да се побере в случайна клюка.

 

Сетне  да пораснеш в тишина,

по-дълбока даже от гнева ти.

Да се видиш в друга светлина,

да посрещнеш себе си в дома си.

 

Да проспиш среднощния порой

в люлката на своето мълчание.

Колко му е да говориш с Бог,

без да търсиш оправдание.

 

Колко му е  да съм любовта,

преосмислила един живот.

Някога и аз ще преведа

дългите си  разговори с Бог.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...