Колко още

18 dic 2006, 22:52

Poesía

857 0 3

Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с устни бледи и безплътни. Колко още горест и горчилка в мене ще се трупат на купчина? Колко, скъпи, ще да се кандилка любовта към тебе и да чезне сиротиня? Ще ли да се върне смелостта ми тъй да те погледна, честно и открито, ще ли да притиснем длани върху длани, или ще изтлеем... със сърца прикрити? Колко ще ни струват днес и вчера, ще ли да го има утрето ни питам? Е ли любовта ни глупава химера, сме ли непознати... тук до теб умирам...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Kotentseto

2006-12-19T09:50:01+02:00

Хахах. Защо търсите толкова буквализъм в стиховете... "стеснителният" е мъжът ми =) Нейсе, благодарско за коментарите. и поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-19T09:41:36+02:00

Ами, ако не искаш да чакаш- действай.Може да е по- стеснителен. Отвори му очите!
Sorbus (Пенко Пенков)

2006-12-19T08:35:20+02:00

Колко още ще те чака
млада, буйна женска кръв?

Ето това ми хареса...