Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с устни бледи и безплътни. Колко още горест и горчилка в мене ще се трупат на купчина? Колко, скъпи, ще да се кандилка любовта към тебе и да чезне сиротиня? Ще ли да се върне смелостта ми тъй да те погледна, честно и открито, ще ли да притиснем длани върху длани, или ще изтлеем... със сърца прикрити? Колко ще ни струват днес и вчера, ще ли да го има утрето ни питам? Е ли любовта ни глупава химера, сме ли непознати... тук до теб умирам...