Колко още
1.2K
0
3
Две души в една се слели,
а пък моята - линее.
Колко още дни, недели
тя пред тебе ще немее?
Колко още ще те чака
млада, буйна женска кръв?
Тръгва вече, тръгва влака
с порива ми луд и пръв.
Колко още сълзи ще се слеят
с нощите ми тихи и безсънни?
Даже и звездите вече ми се смеят,
че те чакам тука
с устни бледи и безплътни.
Колко още горест и горчилка
в мене ще се трупат на купчина?
Колко, скъпи, ще да се кандилка
любовта към тебе и да чезне сиротиня?
Ще ли да се върне смелостта ми
тъй да те погледна, честно и открито,
ще ли да притиснем длани върху длани,
или ще изтлеем... със сърца прикрити?
Колко ще ни струват днес и вчера,
ще ли да го има утрето ни питам?
Е ли любовта ни глупава химера,
сме ли непознати...
тук
до теб
умирам...
