Колко си хубава, моме!
Като капка роса –
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада.
С очи-талисман,
изгрева приютили.
Хазартна, променлива,
убиец на мъжкото его,
ближеща кръв,
а после – прелестна роза
във вазата съхнеща.
А за някой просто си муза.
Моя за ден.
Още ме париш.
Моят сън –
ето, пак се повтаря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
