Колко си хубава, моме!
Като капка роса –
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада.
С очи-талисман,
изгрева приютили.
Хазартна, променлива,
убиец на мъжкото его,
ближеща кръв,
а после – прелестна роза
във вазата съхнеща.
А за някой просто си муза.
Моя за ден.
Още ме париш.
Моят сън –
ето, пак се повтаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
