Като капка роса –
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада.
С очи-талисман,
изгрева приютили.
Хазартна, променлива,
убиец на мъжкото его,
ближеща кръв,
а после – прелестна роза
във вазата съхнеща.
А за някой просто си муза.
Моя за ден.
Още ме париш.
Моят сън –
ето, пак се повтаря!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
