3 feb 2012, 12:08

Колко сме далечни

522 0 0

Колко сме далечни!

Приближаваме се бавно,

                               плавно,

а душите ни – човечни

срещат се и тихомълком

                               бавно,

                               плавно

говорят.

Ала спорят те!Облак и слънце,

капка вода.

Смирена тишина...

Светът е толкова тих!

Мълчи и кротува и бавно,

                                 плавно

се движи във времето чуждо.

Ала време ли нему е нужно?

                          ***

Облак и слънце , капка вода –

незнайни и тъжни лица.

Едно със друго се търсят

                                   бавно,

                                   плавно                     

във времето чуждо.

Но кому време е нужно?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...