Колко сме далечни!
Приближаваме се бавно,
плавно,
а душите ни – човечни
срещат се и тихомълком
бавно,
плавно
говорят.
Ала спорят те!Облак и слънце,
капка вода.
Смирена тишина...
Светът е толкова тих!
Мълчи и кротува и бавно,
плавно
се движи във времето чуждо.
Ала време ли нему е нужно?
***
Облак и слънце , капка вода –
незнайни и тъжни лица.
Едно със друго се търсят
бавно,
плавно
във времето чуждо.
Но кому време е нужно?
© Деница Todos los derechos reservados