3 февр. 2012 г., 12:08

Колко сме далечни

521 0 0

Колко сме далечни!

Приближаваме се бавно,

                               плавно,

а душите ни – човечни

срещат се и тихомълком

                               бавно,

                               плавно

говорят.

Ала спорят те!Облак и слънце,

капка вода.

Смирена тишина...

Светът е толкова тих!

Мълчи и кротува и бавно,

                                 плавно

се движи във времето чуждо.

Ала време ли нему е нужно?

                          ***

Облак и слънце , капка вода –

незнайни и тъжни лица.

Едно със друго се търсят

                                   бавно,

                                   плавно                     

във времето чуждо.

Но кому време е нужно?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...