Колко сме далечни!

Приближаваме се бавно,

                               плавно,

а душите ни – човечни

срещат се и тихомълком

                               бавно,

                               плавно

говорят.

Ала спорят те!Облак и слънце,

капка вода.

Смирена тишина...

Светът е толкова тих!

Мълчи и кротува и бавно,

                                 плавно

се движи във времето чуждо.

Ала време ли нему е нужно?

                          ***

Облак и слънце , капка вода –

незнайни и тъжни лица.

Едно със друго се търсят

                                   бавно,

                                   плавно                     

във времето чуждо.

Но кому време е нужно?