Колко съм сама

Poesía » De amor

751 0 3

Всичко ми напомня колко съм сама,

колко съм наивна и колко съм нещастна...

Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,

да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...

Искам да изчезна и никой да не види,

искам да се губя в приказния шум,

тишината да побъркам - даже тя да ми завиди,

че преборих се да изживея своя страшен сън...

А кошмарите ми - те не отминават,

остават да разбиват любовта...

Аз живея в сънища- това не го забравям...

... и всичко ми напомня колко съм сама!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

...и всичко е мрачно, нали...

2008-11-02T00:58:53+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Песимистично е,но е хубаво!

2008-10-31T00:41:41+02:00
ani4ka (Ангелина Петкова)

Не е лошу... ама можеш още...

2008-10-25T11:36:37+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0