Всичко ми напомня колко съм сама,
колко съм наивна и колко съм нещастна...
Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,
да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...
Искам да изчезна и никой да не види,
искам да се губя в приказния шум,
тишината да побъркам - даже тя да ми завиди,
че преборих се да изживея своя страшен сън...
А кошмарите ми - те не отминават,
остават да разбиват любовта...
Аз живея в сънища- това не го забравям...
... и всичко ми напомня колко съм сама!...