Oct 25, 2008, 11:04 AM

Колко съм сама 

  Poetry » Love
630 0 3
 

Всичко ми напомня колко съм сама,

колко съм наивна и колко съм нещастна...

Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,

да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...

 

Искам да изчезна и никой да не види,

искам да се губя в приказния шум,

тишината да побъркам - даже тя да ми завиди,

че преборих се да изживея своя страшен сън...

 

А кошмарите ми - те не отминават,

остават да разбиват любовта...

Аз живея в сънища- това не го забравям...

... и всичко ми напомня колко съм сама!...

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??