Колко съм сама

25.10.2008 г., 11:04 ч.

Поезия » Любовна

628 0 3

Всичко ми напомня колко съм сама,

колко съм наивна и колко съм нещастна...

Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,

да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...

Искам да изчезна и никой да не види,

искам да се губя в приказния шум,

тишината да побъркам - даже тя да ми завиди,

че преборих се да изживея своя страшен сън...

А кошмарите ми - те не отминават,

остават да разбиват любовта...

Аз живея в сънища- това не го забравям...

... и всичко ми напомня колко съм сама!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

меланхолик (Йордан Серафимов)

2008-11-02T00:58:53+02:00

...и всичко е мрачно, нали...
Гошето1 (Георги Георгиев)

2008-10-31T00:41:41+02:00

Песимистично е,но е хубаво!
ani4ka (Ангелина Петкова)

2008-10-25T11:36:37+03:00

Не е лошу... ама можеш още...