25.10.2008 г., 11:04

Колко съм сама

749 0 3
 

Всичко ми напомня колко съм сама,

колко съм наивна и колко съм нещастна...

Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,

да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...

 

Искам да изчезна и никой да не види,

искам да се губя в приказния шум,

тишината да побъркам - даже тя да ми завиди,

че преборих се да изживея своя страшен сън...

 

А кошмарите ми - те не отминават,

остават да разбиват любовта...

Аз живея в сънища- това не го забравям...

... и всичко ми напомня колко съм сама!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...