13 ago 2008, 8:49

Колкото...

787 0 13
Промъква се опасна стихия...
Навярно въздушно нашествие...
Навярно от теб е изпратено...
Навярно от мен е измислено...
Каква ли си всъщност наистина?...
Крилете ти как са зашивани?...
И колкото обич прахосваме...
И толкова жажда усилваме...
Навярно отпива от коктейла ни...
Навярно удобно се настанява
и нашите роли добре отиграва.
И малко и много "подвиг" е - браво.
И тук е уловката - смешен момент,
самонаказваме се...
колкото...
само...
поискаме...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е...колкото само поискаме...!
    с обич за теб...
  • Философия,емоция и дълбочина!!!
  • добро!!!!!
  • Благодаря - да не прахосваме и разпиляваме обичта си...
    Някой път дали не я нокаутираме?...
  • "Каква ли си всъщност наистина?...
    Крилете ти как са зашивани?...
    И колкото обич прахосваме...
    И толкова жажда усилваме..."

    Въпроси редувани с мъдрост.
    Макар,че се самодоказваме.
    По земната древна изпъкналост
    Летим и пълзим според жаждата...

    Браво!Браво!Страхотно е!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...