тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
13 ago 2008, 8:49

Колкото...

783 0 13
Промъква се опасна стихия...
Навярно въздушно нашествие...
Навярно от теб е изпратено...
Навярно от мен е измислено...
Каква ли си всъщност наистина?...
Крилете ти как са зашивани?...
И колкото обич прахосваме...
И толкова жажда усилваме...
Навярно отпива от коктейла ни...
Навярно удобно се настанява
и нашите роли добре отиграва.
И малко и много "подвиг" е - браво.
И тук е уловката - смешен момент,
самонаказваме се...
колкото...
само...
поискаме...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    хубаво е...колкото само поискаме...!
    с обич за теб...
  • perfectstranger (Димитър Станчев)
    perfectstranger (Димитър Станчев)
    Философия,емоция и дълбочина!!!
  • alex_ucho (Алекс учо)
    alex_ucho (Алекс учо)
    добро!!!!!
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Благодаря - да не прахосваме и разпиляваме обичта си...
    Някой път дали не я нокаутираме?...
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Каква ли си всъщност наистина?...
    Крилете ти как са зашивани?...
    И колкото обич прахосваме...
    И толкова жажда усилваме..."

    Въпроси редувани с мъдрост.
    Макар,че се самодоказваме.
    По земната древна изпъкналост
    Летим и пълзим според жаждата...

    Браво!Браво!Страхотно е!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0