13.08.2008 г., 8:49

Колкото...

Поезия » Любовна

780 0 13

Промъква се опасна стихия...
Навярно въздушно нашествие...
Навярно от теб е изпратено...
Навярно от мен е измислено...
Каква ли си всъщност наистина?...
Крилете ти как са зашивани?...
И колкото обич прахосваме...
И толкова жажда усилваме...
Навярно отпива от коктейла ни...
Навярно удобно се настанява
и нашите роли добре отиграва.
И малко и много "подвиг" е - браво.
И тук е уловката - смешен момент,
самонаказваме се...
колкото...
само...
поискаме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

хубаво е...колкото само поискаме...!
с обич за теб...

2008-08-18T17:04:00+03:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Философия,емоция и дълбочина!!!

2008-08-14T18:55:30+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

добро!!!!!

2008-08-13T23:39:20+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря - да не прахосваме и разпиляваме обичта си...
Някой път дали не я нокаутираме?...

2008-08-13T22:54:47+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Каква ли си всъщност наистина?...
Крилете ти как са зашивани?...
И колкото обич прахосваме...
И толкова жажда усилваме..."

Въпроси редувани с мъдрост.
Макар,че се самодоказваме.
По земната древна изпъкналост
Летим и пълзим според жаждата...

Браво!Браво!Страхотно е!

2008-08-13T22:47:06+03:00