13 ago 2007, 16:12

Колорит 

  Poesía
830 0 2

Аз те приемам дъждовен и мрачен -
във облачно-сив натюрел,
аз те изпивам - блестящ  и  прозрачен -
щом слънчева багра си взел...

Понякога твойта морава горест
разреждам със светла боя,
прикапвам към твоя мрак тъмно-смолест
тон лазурен - тихо седя...

Понякога аз те рисувам така:
водопад си сякаш пенлив,
наслоеното синьо пречи с ръка
порой да докосна красив.

Понякога аз те потапям сама
в своята пъстра палитра -
мъниста се пръскат навред у дома -
слънцето в нишки разплита...

И аз тези нишки събирам сега
в моята ведра картина -
не искам да гребвам от сива тъга,
а да разлистя градина!

© Анжела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??