13 авг. 2007 г., 16:12

Колорит 

  Поэзия
1037 0 2
Аз те приемам дъждовен и мрачен -
във облачно-сив натюрел,
аз те изпивам - блестящ и прозрачен -
щом слънчева багра си взел...
Понякога твойта морава горест
разреждам със светла боя,
прикапвам към твоя мрак тъмно-смолест
тон лазурен - тихо седя...
Понякога аз те рисувам така:
водопад си сякаш пенлив,
наслоеното синьо пречи с ръка
порой да докосна красив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??