Aug 13, 2007, 4:12 PM

Колорит 

  Poetry
831 0 2

Аз те приемам дъждовен и мрачен -
във облачно-сив натюрел,
аз те изпивам - блестящ  и  прозрачен -
щом слънчева багра си взел...

Понякога твойта морава горест
разреждам със светла боя,
прикапвам към твоя мрак тъмно-смолест
тон лазурен - тихо седя...

Понякога аз те рисувам така:
водопад си сякаш пенлив,
наслоеното синьо пречи с ръка
порой да докосна красив.

Понякога аз те потапям сама
в своята пъстра палитра -
мъниста се пръскат навред у дома -
слънцето в нишки разплита...

И аз тези нишки събирам сега
в моята ведра картина -
не искам да гребвам от сива тъга,
а да разлистя градина!

© Анжела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??