Колорит
Аз те приемам дъждовен и мрачен -
във облачно-сив натюрел,
аз те изпивам - блестящ и прозрачен -
щом слънчева багра си взел...
Понякога твойта морава горест
разреждам със светла боя,
прикапвам към твоя мрак тъмно-смолест
тон лазурен - тихо седя...
Понякога аз те рисувам така:
водопад си сякаш пенлив,
наслоеното синьо пречи с ръка
порой да докосна красив.
Понякога аз те потапям сама
в своята пъстра палитра -
мъниста се пръскат навред у дома -
слънцето в нишки разплита...
И аз тези нишки събирам сега
в моята ведра картина -
не искам да гребвам от сива тъга,
а да разлистя градина!
© Анжела Иванова All rights reserved.
