18 sept 2007, 15:25

Кома

  Poesía
1.1K 0 16



K O M A



вземи ме
в сухата сълза
и изкъпи ме
във очите си
нетленни
не казвай
идвам
ей сега
не се заричай
ти
това не можеш
да направиш
та виж се
ти си без крака
без тяло
и без болка
твоята душа
с приятели
във нея влюбени
танцува
тихо и безмълвно
във нощта
и радва се
щастлива е
до утринта
когато пак тъгата
сънена пристига

от вътрешната сфера
на очите ми
сълзи не спират
да се леят
а външно
сякаш нищо няма
и птиците си пеят
пеят
пак търся трескаво
но не отчаяно
мечтано милиметърче
следа
от някакво движение
или пък знак
въздишка твоя
миг конвулсен
трепет малък
твоето знамение

във кой ли свят
сега си
мъчиш ли се
или си свободна
докосна ли се
до отвъдното
до рая твой
заслужен
или те дави
преизподнята
лицето ми е каменно
досущо твоето
и все ми е едно
къде си
или докога
аз чакам
или идвам
имам сили
и всеки миг
ти ги излъчвам
ти си
моето














Чар. някога

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи!!! Омагьоса ме!!!
  • "...когато пак тъгата
    сънена пристига
    от вътрешната сфера
    на очите ми..."

    Тва ми се заби във "вътрешната сфера на очите ми"...
    Хареса ми..добро е!
  • Тъжно, истинско, до болка реално!
  • Липсваш!
  • Удивителен си , мистър Чар! А толкова рядко се появяваш.Чакаме те.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...