ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
18 sept 2007, 15:25

Кома 

  Poesía
890 0 16



K O M A



вземи ме
в сухата сълза
и изкъпи ме
във очите си
нетленни
не казвай
идвам
ей сега
не се заричай
ти
това не можеш
да направиш
та виж се
ти си без крака
без тяло
и без болка
твоята душа
с приятели
във нея влюбени
танцува
тихо и безмълвно
във нощта
и радва се
щастлива е
до утринта
когато пак тъгата
сънена пристига

от вътрешната сфера
на очите ми
сълзи не спират
да се леят
а външно
сякаш нищо няма
и птиците си пеят
пеят
пак търся трескаво
но не отчаяно
мечтано милиметърче
следа
от някакво движение
или пък знак
въздишка твоя
миг конвулсен
трепет малък
твоето знамение

във кой ли свят
сега си
мъчиш ли се
или си свободна
докосна ли се
до отвъдното
до рая твой
заслужен
или те дави
преизподнята
лицето ми е каменно
досущо твоето
и все ми е едно
къде си
или докога
аз чакам
или идвам
имам сили
и всеки миг
ти ги излъчвам
ти си
моето














Чар. някога

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??