18 sept 2007, 15:25

Кома

  Poesía
1.1K 0 16



K O M A



вземи ме
в сухата сълза
и изкъпи ме
във очите си
нетленни
не казвай
идвам
ей сега
не се заричай
ти
това не можеш
да направиш
та виж се
ти си без крака
без тяло
и без болка
твоята душа
с приятели
във нея влюбени
танцува
тихо и безмълвно
във нощта
и радва се
щастлива е
до утринта
когато пак тъгата
сънена пристига

от вътрешната сфера
на очите ми
сълзи не спират
да се леят
а външно
сякаш нищо няма
и птиците си пеят
пеят
пак търся трескаво
но не отчаяно
мечтано милиметърче
следа
от някакво движение
или пък знак
въздишка твоя
миг конвулсен
трепет малък
твоето знамение

във кой ли свят
сега си
мъчиш ли се
или си свободна
докосна ли се
до отвъдното
до рая твой
заслужен
или те дави
преизподнята
лицето ми е каменно
досущо твоето
и все ми е едно
къде си
или докога
аз чакам
или идвам
имам сили
и всеки миг
ти ги излъчвам
ти си
моето














Чар. някога

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи!!! Омагьоса ме!!!
  • "...когато пак тъгата
    сънена пристига
    от вътрешната сфера
    на очите ми..."

    Тва ми се заби във "вътрешната сфера на очите ми"...
    Хареса ми..добро е!
  • Тъжно, истинско, до болка реално!
  • Липсваш!
  • Удивителен си , мистър Чар! А толкова рядко се появяваш.Чакаме те.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...