Комарджии

14 oct 2012, 15:00

Poesía » Civil

1967 0 4

КОМАРДЖИИ

Две деца слаби, два скелета страшни

зарове хвърлят без всякакъв смут,

с лица застарели, мръсни и прашни

на плочника кален играят барбут.

От време на време прекъсват играта.

Треперейки, гладни, протягат ръце.

Беззвучно се молят те на тълпата

милостиня нищожна дано да даде.

Две деца бедни – мъж и жена -

облечени в дрипи, посинели от студ,

опрели гърба си в студена стена,

на плочника кален играят барбут.

Две деца малки - две грозни съдби -

и миг от живота им, пълен с борби.

Либия 1983 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

росина (Росица Димова)

2012-10-21T19:19:31+03:00

Заприличаха ми, не знам защо на братчетата на Гаврош- Хр.Смирненски ! Тъжно, но факт!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2012-10-21T10:20:39+03:00

много тъжно...
прочетох с горест в душата..
D2345678 (Цвятко Илиев)

2012-10-17T09:17:02+03:00

Животът е низ от тревога,усилия,борби.Но когато и съдбата е против теб, става вече много лошо.
Това е най-малкото,което видях в тази страна. Например - просекиня, която протяга ръка за милостиня,а на ръката и има гривна от 50 грама чисто злато ?!?
mimamina (Мина Конарова)

2012-10-16T18:01:43+03:00

Много силно!Поздравления за творбата!

Две деца малки - две грозни съдби -
и миг от живота им, пълен с борби.