14 oct 2012, 15:00

Комарджии

  Poesía » Civil
2.4K 0 4

 КОМАРДЖИИ

 

Две деца слаби, два скелета страшни

зарове хвърлят без всякакъв смут,

с лица застарели, мръсни и прашни

на плочника кален играят барбут.

 

От време на време прекъсват играта.

Треперейки, гладни, протягат ръце.

Беззвучно се молят те на тълпата

милостиня нищожна дано да даде.

 

Две деца бедни – мъж и жена -

облечени в дрипи, посинели от студ,

опрели гърба си в студена стена,

на плочника кален играят барбут.

 

Две деца малки - две грозни съдби -

и миг от живота им, пълен с борби.

                                   Либия 1983 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвятко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Заприличаха ми, не знам защо на братчетата на Гаврош- Хр.Смирненски ! Тъжно, но факт!
  • много тъжно...
    прочетох с горест в душата..
  • Животът е низ от тревога,усилия,борби.Но когато и съдбата е против теб, става вече много лошо.
    Това е най-малкото,което видях в тази страна. Например - просекиня, която протяга ръка за милостиня,а на ръката и има гривна от 50 грама чисто злато ?!?
  • Много силно!Поздравления за творбата!

    Две деца малки - две грозни съдби -
    и миг от живота им, пълен с борби.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...