D2345678 (Цвятко Илиев)
50 60
14 окт. 2012 г., 15:00

Комарджии 

  Поэзия » Гражданская
1552 0 4

 КОМАРДЖИИ

 

Две деца слаби, два скелета страшни

зарове хвърлят без всякакъв смут,

с лица застарели, мръсни и прашни

на плочника кален играят барбут.

 

От време на време прекъсват играта.

Треперейки, гладни, протягат ръце.

Беззвучно се молят те на тълпата

милостиня нищожна дано да даде.

 

Две деца бедни – мъж и жена -

облечени в дрипи, посинели от студ,

опрели гърба си в студена стена,

на плочника кален играят барбут.

 

Две деца малки - две грозни съдби -

и миг от живота им, пълен с борби.

                                   Либия 1983 г.

© Цвятко Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Заприличаха ми, не знам защо на братчетата на Гаврош- Хр.Смирненски ! Тъжно, но факт!
  • много тъжно...
    прочетох с горест в душата..
  • Животът е низ от тревога,усилия,борби.Но когато и съдбата е против теб, става вече много лошо.
    Това е най-малкото,което видях в тази страна. Например - просекиня, която протяга ръка за милостиня,а на ръката и има гривна от 50 грама чисто злато ?!?
  • Много силно!Поздравления за творбата!

    Две деца малки - две грозни съдби -
    и миг от живота им, пълен с борби.
Предложения
: ??:??