D2345678 (Цвятко Илиев) D2345678 (Цвятко Илиев)
1 48
Oct 14, 2012, 3:00 PM

Комарджии

  Poetry » Civic
2.4K 0 4

 КОМАРДЖИИ

 

Две деца слаби, два скелета страшни

зарове хвърлят без всякакъв смут,

с лица застарели, мръсни и прашни

на плочника кален играят барбут.

 

От време на време прекъсват играта.

Треперейки, гладни, протягат ръце.

Беззвучно се молят те на тълпата

милостиня нищожна дано да даде.

 

Две деца бедни – мъж и жена -

облечени в дрипи, посинели от студ,

опрели гърба си в студена стена,

на плочника кален играят барбут.

 

Две деца малки - две грозни съдби -

и миг от живота им, пълен с борби.

                                   Либия 1983 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • росина (Росица Димова)
    росина (Росица Димова)
    Заприличаха ми, не знам защо на братчетата на Гаврош- Хр.Смирненски ! Тъжно, но факт!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много тъжно...
    прочетох с горест в душата..
  • D2345678 (Цвятко Илиев)
    D2345678 (Цвятко Илиев)
    Животът е низ от тревога,усилия,борби.Но когато и съдбата е против теб, става вече много лошо.
    Това е най-малкото,което видях в тази страна. Например - просекиня, която протяга ръка за милостиня,а на ръката и има гривна от 50 грама чисто злато ?!?
  • mimamina (Мина Конарова)
    mimamina (Мина Конарова)
    Много силно!Поздравления за творбата!

    Две деца малки - две грозни съдби -
    и миг от живота им, пълен с борби.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0