Oct 14, 2012, 3:00 PM

Комарджии 

  Poetry » Civilian
2196 0 4
КОМАРДЖИИ
Две деца слаби, два скелета страшни
зарове хвърлят без всякакъв смут,
с лица застарели, мръсни и прашни
на плочника кален играят барбут.
От време на време прекъсват играта.
Треперейки, гладни, протягат ръце.
Беззвучно се молят те на тълпата
милостиня нищожна дано да даде.
Две деца бедни – мъж и жена -
облечени в дрипи, посинели от студ,
опрели гърба си в студена стена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??