С пиянски крясъци и конски тропот

завършват вечери, досущ едни и същи.

А махмурлукът сутрин ни съсипва.

И слънцето отново ни се мръщи...

Отхвърляме отровата първично.

А после нова да я замени приемаме.

Смисълът ни губи се ритмично

от градуса в главите си унесени.

Потъваме сред чашите, препили,

в самозаблуда, че действителността ни гази,

и смазани от собствената глупост,

отново по земята лазим.

А после изведнъж ни става пак комично.

И смях, и песни, и червеникави муцуни

дружно се поклащат и в живота ни

навлизат бронебойните куршуми.

С пиянски крясъци и конски тропот

отхвърляме отровата, първично.

Потъваме сред чашите, препили,

а после, изведнъж, ни става пак комично...