May 5, 2009, 11:37 PM

Комедия

  Poetry » Other
946 0 1

С пиянски крясъци и конски тропот

завършват вечери, досущ едни и същи.

А махмурлукът сутрин ни съсипва.

И слънцето отново ни се мръщи...

 

Отхвърляме отровата първично.

А после нова да я замени приемаме.

Смисълът ни губи се ритмично

от градуса в главите си унесени.

 

Потъваме сред чашите, препили,

в самозаблуда, че действителността ни гази,

и смазани от собствената глупост,

отново по земята лазим.

 

А после изведнъж ни става пак комично.

И смях, и песни, и червеникави муцуни

дружно се поклащат и в живота ни

навлизат бронебойните куршуми.

 

С пиянски крясъци и конски тропот

отхвърляме отровата, първично.

Потъваме сред чашите, препили,

а после, изведнъж, ни става пак комично...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...