5.05.2009 г., 23:37

Комедия

952 0 1

С пиянски крясъци и конски тропот

завършват вечери, досущ едни и същи.

А махмурлукът сутрин ни съсипва.

И слънцето отново ни се мръщи...

 

Отхвърляме отровата първично.

А после нова да я замени приемаме.

Смисълът ни губи се ритмично

от градуса в главите си унесени.

 

Потъваме сред чашите, препили,

в самозаблуда, че действителността ни гази,

и смазани от собствената глупост,

отново по земята лазим.

 

А после изведнъж ни става пак комично.

И смях, и песни, и червеникави муцуни

дружно се поклащат и в живота ни

навлизат бронебойните куршуми.

 

С пиянски крясъци и конски тропот

отхвърляме отровата, първично.

Потъваме сред чашите, препили,

а после, изведнъж, ни става пак комично...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...