27 may 2023, 22:18

Компютърно време

827 2 5

Малчугани, невръстни хлапета 

свикват с лаптоп и таблети.

Те не знаят още да четат-

истината как ще усвоят?

 

Моят племенник е стиснал джиесема-

от ръцете си не го изпуска.

Децата на днешното време-

игрите истински пропускат.

 

Те израстват в електронно време.

без да знаят нашите игри.

Но умеят в миг решения да вземат-

откриватели ще станат най-добри.

 

                      05.05.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Във властта на своето Време никой не му е устоял напълно. Та и ние трудно устояваме, а децата - милите...
    Подкрепям творбата! Моята пра-баба наричаше телевизора дяволска кутия, а аз го осъзнах след 30 години и отдавна не гледам ТВ. В това отношение се радвам, че нямам и време. Но животът ни е изцяло свързан с Жицата и с Матрицата....
  • Поздравления, Веси!
  • Бас ловя, че ако по мое време тези технологии бяха достъпни, ние по същия начин щяхме да ги използваме.
    За протокола - аз съм на 59.
  • Интересно! Поздравления!
  • Хубаво стихче!
    Ново време. нови игри. Все пак ние им предаваме житейската щафета, те са наш продукт". Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...