27.05.2023 г., 22:18

Компютърно време

826 2 5

Малчугани, невръстни хлапета 

свикват с лаптоп и таблети.

Те не знаят още да четат-

истината как ще усвоят?

 

Моят племенник е стиснал джиесема-

от ръцете си не го изпуска.

Децата на днешното време-

игрите истински пропускат.

 

Те израстват в електронно време.

без да знаят нашите игри.

Но умеят в миг решения да вземат-

откриватели ще станат най-добри.

 

                      05.05.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Във властта на своето Време никой не му е устоял напълно. Та и ние трудно устояваме, а децата - милите...
    Подкрепям творбата! Моята пра-баба наричаше телевизора дяволска кутия, а аз го осъзнах след 30 години и отдавна не гледам ТВ. В това отношение се радвам, че нямам и време. Но животът ни е изцяло свързан с Жицата и с Матрицата....
  • Поздравления, Веси!
  • Бас ловя, че ако по мое време тези технологии бяха достъпни, ние по същия начин щяхме да ги използваме.
    За протокола - аз съм на 59.
  • Интересно! Поздравления!
  • Хубаво стихче!
    Ново време. нови игри. Все пак ние им предаваме житейската щафета, те са наш продукт". Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...