27 may 2025, 21:17

Концерт за цигулка и живот

  Poesía
327 5 6

 

Един замах със лък от конски косми –
и нотите ще лумнат като клада!
Той може своя век да доизноси
с една цигулка само за награда.

 

Ще хвърлят две-три свещи сянка сива
и мракът къдрите ще му люлее,
когато музиката, като жива,
без глас в салона потен ще запее.

 

Жената на хлебаря ще потръпне,
бедрата си девица ще разтвори.
Презрял страстта на погледите мътни –
на "ти" със свойта лудост ще говори.

 

Животът му – една махленска свада,
за нищо от преди сега не жали:
сам Бог ще си долее със наслада,
а дяволът със син ще се похвали.

 

Разпънат в митове недостоверни,
аз дарбата не мога да подмина:
на гения запалените вени
и гърбавия нос на Паганини!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...