May 27, 2025, 9:17 PM

Концерт за цигулка и живот

  Poetry
328 5 6

 

Един замах със лък от конски косми –
и нотите ще лумнат като клада!
Той може своя век да доизноси
с една цигулка само за награда.

 

Ще хвърлят две-три свещи сянка сива
и мракът къдрите ще му люлее,
когато музиката, като жива,
без глас в салона потен ще запее.

 

Жената на хлебаря ще потръпне,
бедрата си девица ще разтвори.
Презрял страстта на погледите мътни –
на "ти" със свойта лудост ще говори.

 

Животът му – една махленска свада,
за нищо от преди сега не жали:
сам Бог ще си долее със наслада,
а дяволът със син ще се похвали.

 

Разпънат в митове недостоверни,
аз дарбата не мога да подмина:
на гения запалените вени
и гърбавия нос на Паганини!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...