Конче мое...
Конче мое, конче бяло,
облаче си полетяло
с бялата си буйна грива,
конче гордо и красиво.
Спри се до поточе чисто
и пийни вода сребриста.
Чакам те да се завърнеш,
да те яхна и прегърна.
Да политнем над полята,
над горите и житата,
че у мен кръвта бушува,
с тебе, конче, да лудувам.
С тебе вятъра да гоним,
хали зимни да преборим.
Хей, ти, конче хвърковато,
все те нося във душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
