27.12.2011 г., 22:48

Конче мое...

1.4K 0 5

Конче мое, конче бяло,
облаче си полетяло
с бялата си буйна грива,
конче гордо и красиво.


Спри се до поточе чисто
и пийни вода сребриста.
Чакам те да се завърнеш,
да те яхна и прегърна.


Да политнем над полята,
над горите и житата,
че у мен кръвта бушува,
с тебе, конче, да лудувам.


С тебе вятъра да гоним,
хали зимни да преборим.
Хей, ти, конче хвърковато,
все те нося във душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...