Конче мое...
Конче мое, конче бяло,
облаче си полетяло
с бялата си буйна грива,
конче гордо и красиво.
Спри се до поточе чисто
и пийни вода сребриста.
Чакам те да се завърнеш,
да те яхна и прегърна.
Да политнем над полята,
над горите и житата,
че у мен кръвта бушува,
с тебе, конче, да лудувам.
С тебе вятъра да гоним,
хали зимни да преборим.
Хей, ти, конче хвърковато,
все те нося във душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
