Конче мое, конче бяло,
облаче си полетяло
с бялата си буйна грива,
конче гордо и красиво.
Спри се до поточе чисто
и пийни вода сребриста.
Чакам те да се завърнеш,
да те яхна и прегърна.
Да политнем над полята,
над горите и житата,
че у мен кръвта бушува,
с тебе, конче, да лудувам.
С тебе вятъра да гоним,
хали зимни да преборим.
Хей, ти, конче хвърковато,
все те нося във душата.
© Галя Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
