27 dic 2017, 19:13

Конкурса ми за доктор

601 0 0

КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР

Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в  пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета!

Гостувах на един роднина,
в хотел не бих си позволил!
И там събирах ум и сила
и от света ни бях се скрил...

След четенето обикалях,
града бе в моя интерс.
Момичета случайни свалях,
макар да не се смятах спец!

В Кючук Париж бях на квартира,
там беше моя братовчед.
В кварталната градинка спирах,
да си отдъхна след обяд.

Така се готвех за конкурса.
Аз бях отличник на класа .
Четях, а и запомнях бързо,
нещата водех за носа!

Аз темите отхвърлях бавно,
четях със молив във ръка.
След туй повтарях всичко, байно,
и ученето бе това!

А изпита бе в три предмета,
по български и за Павлов.
И химия от"три"морета
и трудности от тоя род!

Аз химията преповторих,
реакциите и разбрах,
и с "бито" аз също сторих,
със българския се разбрах!

Във себе се аз бях уверен,
защото винаги четях.
Не бях на улица намерен,
затуй и лесничко успях...

Макар, че в мен адреналина
да ми пълзеше по гърба,
да се опитва да ме срине,
нотвих  беше моята тръба!

Подготвих се аз общо взето
и чаках да се изявя!
И както при мен бе прието
при първите  да се вредя!
 
Бях взел кетапа от .Ф.О-то,
макар и трудно, но успях!
И със бележката приета,
и  аз в живота завървях!

Аз бях отличник във конкурса
и в първите места се спрх.
Записаха ме във мед. курса
и тъй в живота завървях!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...