27 дек. 2017 г., 19:13

Конкурса ми за доктор

604 0 0

КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР

Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в  пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета!

Гостувах на един роднина,
в хотел не бих си позволил!
И там събирах ум и сила
и от света ни бях се скрил...

След четенето обикалях,
града бе в моя интерс.
Момичета случайни свалях,
макар да не се смятах спец!

В Кючук Париж бях на квартира,
там беше моя братовчед.
В кварталната градинка спирах,
да си отдъхна след обяд.

Така се готвех за конкурса.
Аз бях отличник на класа .
Четях, а и запомнях бързо,
нещата водех за носа!

Аз темите отхвърлях бавно,
четях със молив във ръка.
След туй повтарях всичко, байно,
и ученето бе това!

А изпита бе в три предмета,
по български и за Павлов.
И химия от"три"морета
и трудности от тоя род!

Аз химията преповторих,
реакциите и разбрах,
и с "бито" аз също сторих,
със българския се разбрах!

Във себе се аз бях уверен,
защото винаги четях.
Не бях на улица намерен,
затуй и лесничко успях...

Макар, че в мен адреналина
да ми пълзеше по гърба,
да се опитва да ме срине,
нотвих  беше моята тръба!

Подготвих се аз общо взето
и чаках да се изявя!
И както при мен бе прието
при първите  да се вредя!
 
Бях взел кетапа от .Ф.О-то,
макар и трудно, но успях!
И със бележката приета,
и  аз в живота завървях!

Аз бях отличник във конкурса
и в първите места се спрх.
Записаха ме във мед. курса
и тъй в живота завървях!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...