27.12.2017 г., 19:13

Конкурса ми за доктор

594 0 0

КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР

Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в  пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета!

Гостувах на един роднина,
в хотел не бих си позволил!
И там събирах ум и сила
и от света ни бях се скрил...

След четенето обикалях,
града бе в моя интерс.
Момичета случайни свалях,
макар да не се смятах спец!

В Кючук Париж бях на квартира,
там беше моя братовчед.
В кварталната градинка спирах,
да си отдъхна след обяд.

Така се готвех за конкурса.
Аз бях отличник на класа .
Четях, а и запомнях бързо,
нещата водех за носа!

Аз темите отхвърлях бавно,
четях със молив във ръка.
След туй повтарях всичко, байно,
и ученето бе това!

А изпита бе в три предмета,
по български и за Павлов.
И химия от"три"морета
и трудности от тоя род!

Аз химията преповторих,
реакциите и разбрах,
и с "бито" аз също сторих,
със българския се разбрах!

Във себе се аз бях уверен,
защото винаги четях.
Не бях на улица намерен,
затуй и лесничко успях...

Макар, че в мен адреналина
да ми пълзеше по гърба,
да се опитва да ме срине,
нотвих  беше моята тръба!

Подготвих се аз общо взето
и чаках да се изявя!
И както при мен бе прието
при първите  да се вредя!
 
Бях взел кетапа от .Ф.О-то,
макар и трудно, но успях!
И със бележката приета,
и  аз в живота завървях!

Аз бях отличник във конкурса
и в първите места се спрх.
Записаха ме във мед. курса
и тъй в живота завървях!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...