29 may 2009, 20:19

Консервиран живот

  Poesía » Civil
670 1 4

 

 

В софийската улична лудница

няма място за нормалните люде.

Сред тази автомобилна безумица,

ставаш канибал по принуда.

От чакане по светофарни опашки

с опънати нерви,

разбираш с почуда,

че по-вкусно е месото дивашко,

когато сварено е в собствена пот

и затворено в четириколесни консерви.

Цената на консервирания живот

измерва стрелката километражна.

За моторизираните койоти,

даже усмивките изглеждат им вражи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е така, но пък който иска - ходи пеш. Аз ходя и рано сутрин е много приятно. Но темата си е наболяла доста
  • Брррр, и аз така се чувствам в София, ама в Бургас си е друго. Лудницата е малко по-малка, ама пак си е лудница, но пък поне сме и свикнали.
  • ей затуй не съм шофьор...
  • Хард-безпощадно...!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...