29 мая 2009 г., 20:19

Консервиран живот

669 1 4

 

 

В софийската улична лудница

няма място за нормалните люде.

Сред тази автомобилна безумица,

ставаш канибал по принуда.

От чакане по светофарни опашки

с опънати нерви,

разбираш с почуда,

че по-вкусно е месото дивашко,

когато сварено е в собствена пот

и затворено в четириколесни консерви.

Цената на консервирания живот

измерва стрелката километражна.

За моторизираните койоти,

даже усмивките изглеждат им вражи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е така, но пък който иска - ходи пеш. Аз ходя и рано сутрин е много приятно. Но темата си е наболяла доста
  • Брррр, и аз така се чувствам в София, ама в Бургас си е друго. Лудницата е малко по-малка, ама пак си е лудница, но пък поне сме и свикнали.
  • ей затуй не съм шофьор...
  • Хард-безпощадно...!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...