В софийската улична лудница
няма място за нормалните люде.
Сред тази автомобилна безумица,
ставаш канибал по принуда.
От чакане по светофарни опашки
с опънати нерви,
разбираш с почуда,
че по-вкусно е месото дивашко,
когато сварено е в собствена пот
и затворено в четириколесни консерви.
Цената на консервирания живот
измерва стрелката километражна.
За моторизираните койоти,
даже усмивките изглеждат им вражи.
© Милко Христов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
