28 ago 2004, 22:02

Констатации

Poesía

1.9K 0 1

От мъглите на тресавището очите ми премигват
Почукват в мен
Течението носи рибки , перца , падащи килими
С ресни разпрани
И едни искрици от дълбокото на немислимо въздържание
Към отровени зеници
Идват с прах от гнили храсти , а преди това и винаги
Дреме спомена за много кратко Минало

27.юни.2000.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РумиРайк (Руми)

Напук на двете досегашни двойки, пиша ти 6, и не само напук...Сигурно, ако започнеш да римуваш любов със зов, картоф и пр.,същите тези хора биха ти писали 6,но ти не го прави...Продължавай в този дух, защото това е твоя начин,при това успешен.

2004-09-11T17:14:44+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0