28 авг. 2004 г., 22:02

Констатации

1.9K 0 1
От мъглите на тресавището очите ми премигват
Почукват в мен
Течението носи рибки , перца , падащи килими
С ресни разпрани
И едни искрици от дълбокото на немислимо въздържание
Към отровени зеници
Идват с прах от гнили храсти , а преди това и винаги
Дреме спомена за много кратко Минало

27.юни.2000.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весел Ин Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Напук на двете досегашни двойки, пиша ти 6, и не само напук...Сигурно, ако започнеш да римуваш любов със зов, картоф и пр.,същите тези хора биха ти писали 6,но ти не го прави...Продължавай в този дух, защото това е твоя начин,при това успешен.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...