Aug 28, 2004, 10:02 PM

Констатации

Poetry

1.9K 0 1

От мъглите на тресавището очите ми премигват
Почукват в мен
Течението носи рибки , перца , падащи килими
С ресни разпрани
И едни искрици от дълбокото на немислимо въздържание
Към отровени зеници
Идват с прах от гнили храсти , а преди това и винаги
Дреме спомена за много кратко Минало

27.юни.2000.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РумиРайк (Руми)

Напук на двете досегашни двойки, пиша ти 6, и не само напук...Сигурно, ако започнеш да римуваш любов със зов, картоф и пр.,същите тези хора биха ти писали 6,но ти не го прави...Продължавай в този дух, защото това е твоя начин,при това успешен.

2004-09-11T17:14:44+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0